- Пикасо, моето момче, влизай. Трябва да поговорим.
- Кажете г-н Калпаков, с какво мога да Ви бъда полезен?
- Ами виж сега, там е работата, че в последно време бизнесът с билети не върви. Кризата е сериозна и все по-малко хора предпочитат авио транспорта като средство за път. Нужно е да направя някои промени, като една от тях е да освободя едно от работните места сред продавачите на самолетни билети. Не е нищо лично приятелю, знам, че ти се справяш идеално и си много отговорен, но не мога да се справя с бюджета.
- Ами добре г-н Калпаков. Не мога да кажа, че не го очаквах, но поне ще ми кажете ли защо избрахте точно мен? - попита Пикасо.
- За да бъда честен с теб, трябва да ти кажа, че тази работа не ти приляга. Умно момче като теб трябва да се занимава с по-сериозни неща от това да продава самолетни билети.
- Разбирам Ви. Е, в такъв случай ще Ви пожелая приятен ден.
- Приятен ден и на теб Пикасо.
След тяхната раздяла Пикасо се замисли. Пределно ясно му беше, че г-н Калпаков го отстрани, защото беше студент препоръчан от професорите във факултета, докато другите му колеги в компанията за билети бяха по някакъв начин близки на началника. В края на крайщата обаче, това беше без значение и Пикасо си отиде право вкъщи.
Три години по-късно до г-н Калпаков пристигна известие от борда на директорите, което го известяваше, че ако иска да продължи да ръководи компанията за самолетни билети той ще трябва да защити своето място на конкурс срещу новият кандидат за мястото, който изявил специално желание да поеме ръководството върху този отдел.